Иван Вазов:Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни…
Разбра ли някой какъв брой красота, мощт се крий в речта ти гъвкава, звънлива – от руйни тонове какъв лукс, какъв обсег и изразитост жива?
Издадоха „ Под игото “ със актуален, само че абсурден преводНад 6000 архаични думи са сменени със модерни, само че изданието разбуни духовете в обществените мрежи
…Nov 27 2019vijti.com
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Иван Вазов
Език заветен на моите предци,
език на страдания, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди,
за наслада не – за кахъри отровни.
Език прелестен, кой те не руга
и кой те пощади от ругатни гадки?
Вслушал ли се е някой до момента
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой какъв брой красота, мощт
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв лукс,
какъв обсег и изразитост жива?
Не, ти падна под общия срам,
охулен, очернен със думи кални:
и непознатите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на креативната мисъл!
И не за ария геният ти слеп –
за недодялан брътвеж те единствено бил орисал!
Тъй чувам сè, откак съм на света!
Сè туй ругание извънредно, фешън,
сè тоя отзвук, низка клюка,
що слетя всичко благо нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти позор
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
Ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий искра ще те покажа,
и с удара на твойта хубост
аз хулниците твои ще санкционира.
Пловдив, 1883 година
Инфо: Блиц
